Г-н Димитров,вие сте един от пионерите , които изнесоха буквално на плещите си отварянето на хотел Радисън през 2000 година. Какво си спомняте за този период от вашата кариера?

Не е лъжа. Наистина доста труд  хвърлихме тогава. Бяхме събрани млади ентусиасти, жадни за работа и амбицирани да успеем. Наистина всяка табуретка, всеки стол, всеки матрак в този хотел ми е минал поне по два пъти през  ръцете, иначе бяха добри времена. А пък и да работиш с  такива ерудирани мениджъри, като Филип Пело, Джон Григ, Мартин Колб, Йеспер Ларсен, Таня Димитрова, Соня ди ве Дал си беше наистина голямо преимущество. Да продължим разговора на "ти".

Като каза Соня ди ве Дал, ме подсещаш да ти задам един малко пикантен въпрос. През 2000 година ти беше безспорния плейбой в хотела. Разкажи нещо за връзката ти с Камила Свенсон - младата асистентка на Соня Ди ве Дал?

Не, не бях аз най-големия плейбой, имаше други хора с по добри постижения от мен. (няма да  споменавам имена,защото сега някои от тях са важни клечки). Все пак Камила изобщо не съм я свалял, просто една вечер трябваше  да отида до апартамента на  г-жа Ди Ве Дал, за да го пазим заедно с Камила.…и ние го опазихме. Това е. Просто акт на Българо–скандинавската дружба.

Не бъди скромен  тя наистина беше като от корицата на списание. Разкажи някоя интересна случка от хотела.

Ами, например мога да разкажа как спасих живота на мулти-милионера Джейкъб Липсън. Най-напред искам да уточня, че Липсън беше най-добрия  и най- богат клиент, който някога е отсядал при нас. Поощряваше всеки ден персонала с бакшиши по сто долара,  че и повече. В президентския апартамент се вихреха разюздани купони, красиви жени се качваха една след друга. Една вечер се качих при него и той явно беше поел някакви опиати, защото в следващия момент прескочи парапета на терасата, застана на перваза и си пусна ръцете. Просто един миг, един сантиметър го делеше от „полет над кукувиче гнездо”. А говорим за шестия етаж, височина повече от 20 метра. Приближих бавно и го убеждавах да не прави глупости. Когато вече бях достатъчно близо, го хванах за ръката. Тогава той започна да се дърпа и да крещи че ще скочи. Не помня какво съм му говорил, може би 10, може би 15 минути, но в крайна сметка успях да го измъкна обратно на терасата. Тогава той се облегна на рамото ми, очите му блестяха и ми каза простичко ” You are good man”. След  2 години прочетох във вестника, че неговата съпруга госпожа Нора Игова, го  гръмнала в имението им в Бевърли хилс. Жалко, беше много готин човек.

Носител си на 4 „Оскара” ?

И това е вярно, единствения служител на Радисън, който всяка година печелеше безапелационно приза ОСКАР за „Голямата уста”. От край време съм свободомислещ  човек и въпреки респекта, който имах към ръководството, никога не спестявах някои неудобни истини.

Без  съмнение ти беше емблематична фигура за хотела по това време. Защо реши да напуснеш?

Както ти казах, аз никога не спестявах истината. В един момент просто станах неудобен. Но всяко зло за добро. Ако не бях напуснал , нямаше да бъда това което съм днес.

С какво се занимаваш сега,ако не е тайна ?

Не бих желал да навлизам в подробности, но ще спомена само, че работя за Български политик с  много висок рейтинг на одобрение,  работещ усърдно за интересите на всички Българи.