Иво как така се озовахте с твоята приятелка в далечен Оман?
Отдавна търсехме варианти за реализация в чужбина. Когато ни се удаде тази възможност кандидатствахме и бяхме одобрени. И ето че сега сме в „близкия изток”. Работим в престижен хотел от веригата “HYATT”
Какво работите там?
Това което можем най-добре - и двамата сме сервитьори. Наталия работи в Италиански ресторант в хотела, а аз съм в основния ресторант.
Е как е? Доволни ли сте?
Как да ти кажа...ако го сравня с времето когато във Фланеганс съм изкарвал по 3000 лева на месец ...е едно, но днес нещата в България са съвсем различни. Сега двамата заедно докарваме този доход тук в Оман. А пък и Дебора Хейнс тотално съсипа Радисън с неадекватните си решения. Уволни някои ключови мениджъри и останалите си примираха от страх да не последват тяхната съдба  и затова играеха по нейната свирка. В резултат се получи един безличен хотел - бледа сянка на това което беше по времето на Мартин Колб. Това неминуемо доведе до редица слабости, които някои хитри бармани умело използваха за да си пълнят джобовете за сметка на хотела. Правят го и до днес...
Доста сериозна критика!
Не се притеснявам да кажа истината. За мен това е затворена страница.
Не забравяй все пак в Радисън, ти оформи своя характер и научи много!
Вярно е, но всичко което съм научил дължа на професионалисти като Мирон Герасимов, Йеспер Ларсен, Мартин Колб, Таня Димитрова, Ивайло Гълъбов, Калин Генев и други - но това са все хора, които вече работят на други места. Благодарен съм на всички тези хора и на Радисън – това не мога да отрека. Но сега много малко свестни хора останаха и на тях се крепи крехкото равновесие - ето например Слави Петров – един от най ценните хора в хотела, Надя Миховска. Кирил Радоев според мен съвсем скоро ще стане генерален мениджър в някой от хотелите във веригата – има нужния опит, знания и умения – дори новия генерален мениджър Джордж Миу –много прилича на него, но това все пак си е мое мнение.
Сега се възлагат големи надежди на новия собственик Спас Русев, все пак той не е случаен човек, а освен това е амбициран да възвърне славата на Радисън. Така че някои закрепостени хора сега треперят местата им да не изстинат.
Разкажи за Оман нещо интересно, какви са хората, клиентите...
Как да ти кажа, хората тук са богати. Един омански реал е равен на 4 български лева. Страната е от затворен арабски тип. През деня температурите достигат до 50 градуса и за разходки и дума не може да става. Общо взето живота е скучен. Добре е че с Наталия сме заедно. Други българи засега не познаваме. По отношение на квартирата и храната сме добре. В хотела отсядат както араби, така и европейци. Стандарта е висок. Много се зарадвах един ден, когато в хотела отседна един наш редовен гост от Радисън – г-н Занев. Явно и той се е зарадвал да ме види защото ми остави ми бакшиш 50 реала(200 лева).
Ще се връщате ли в България?
Договора ни е за 2 години. Искаме да заминем за Щатите. Тук в HYATT има програма, чрез която това може да стане относително лесно. Това е нашата цел и ще кандидатстваме, когато направим една година-това е едно от условията.
Не ти ли е мъчно за България?
Разбира се носталгията не е измислица. Липсват ми най-вече приятелите, умерения климат и българските гостби, но в същото време си давам сметка, че перспективите у нас сега са почти никакви. За съжаление...
Желая ти успех и най-вече късмет!
Късмета никога не е излишен, но човек трябва сам да си го заслужи!