За U 2 и българската каварма...
Бисерка, разкажи ни за твоята среща с Боно и Адам Клейтън от Ю Ту!
През 2007 г. заедно с моя съпруг работехме в имението на г-н Хенри Гуин Джоунс – Ballynatray house and estate(Корк, Ирландия). Съпругът ми бе негов личен иконом, а аз се грижех за нещата в кухнята, която бе обзаведена с всичко необходимо и се разпростираше на повече от 100 квадратни метра на приземния етаж. Към средата на лятото, г-н Монтгомъри - човекът, който движеше делата на г-н Гуин Джоунс, покани в имението Боно и Адам Клейтън, за да разгледат къщата, старинните мебели и картини в нея. Според първоначалния план, те трябваше да обядват в местен ресторант в Youghall – град отдалечен на около 7-8 километра от имението, но тогава съпругът ми предложи да направим обяда в удобната трапезария на къщата, на което г-н Монтгомъри не възрази.
Какво меню предложихте?
Тъй като обядът не бе плануван, ние трябваше да импровизираме, но в същото време да не се изложим. Съставих 4-степенно меню. От градината набрах 4 вида свежи зелени салати и направих микс от тях, който овкусих с дресинг от зехтин, прясно изцеден лимон, и балсамов оцет. Поръсих салатата с кедрови ядки и прясно настърган пармезан - стана много добре.
Непосредствено до имението тече огромната река Black water River и в къщата винаги има домашно пушена сьомга уловена от реката. За предястие предложих именно това – тартар от сьомга - тънко филирана риба гарнирана със ситно нарязани цветни пиперки, лучени рингове и каперси, поднесена с хрупкав тост и билково масло.
И тук вече идва най-интересното : основното ястие - българска каварма в омлет. Тъй като във фризера нямаше свинско месо, направих я с месо от сърна – такова в къщата винаги имаше в изобилие. Из имението тичат на воля стотици от тези животни.
Как бе оценено българското ястие?
Естествено, при поднасянето ние анонсирахме, че това е българско ястие и се казва каварма. Съдейки по олизаните чинии тя наистина много им хареса.
А какъв бе десерта?
Десертът бе мелба гарнирана със свежи плодове (отново от градината на имението) и домашно приготвен топинг от карамел.
След обяда лично Адам Клейтън дойде при мен и благодари за вкусната храна, а пък аз не пропуснах възможността да си направим с него снимка за спомен. Изключително приятен човек- горда осанка, посребрели коси…
Безспорно!
За мен това бе възможност да се докосна до тези страхотни изпълнители, обичани от толкова хора по цял свят и разбира се да представя България в най-добра светлина.
